Легенда за мартеницата
Имал Хан Кубрат петима сина и една чудно хубава дъщеря – Хуба. На тях той завещал повелята да не се разделят и да пазят България. След смъртта на баща си синовете бързо забравили мъдрия бащин съвет и били победени от предводителя на хуните Хан Ашина. Той заграбил владенията им и отвел в плен Хуба. Братята тръгнали да търсят нова земя, а сестра им чакала новини от тях.
И добрата вест пристигнала с разпукването на пролетта, донесена от сокол. В писмото Аспарух съобщавал, че е намери райско кътче на юг от река Дунав и ще се заселят там. Хуба избягала, водена от сокола, на чието краче завързала бяла копринена нишка. Птицата я отвела до новата земя, но точно в този момент вражеска стрела я пронизала, а кръвта и обагрила конеца.
След като получил скъпата вест, че сестра му е при него, Аспарух започнал да къса конци от бяло-червена нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял: „Нишката, която ни свързва, да не прекъсва никога. Да сме здрави, да сме весели, да сме българи …“
На този митичен ден, учениците от 11д и 8в клас на Професионална гимназия по електротехника и електроника „Апостол Арнаудов“ – Русе закичиха с пъстри мартенички своите съученици и младежите от Защитено жилище „Приятелска подкрепа“, пожелавайки с белия цвят чистота и искреност в отношенията, и втъкавайки в червения топлотата на приятелството и взаимната обич.